Хомеопатия

Хомеопатия

Аз се отнасям с особена почит към лекарите, които проверяват свойствата на откритите от тях лекарства най-напред върху себе си. Един от тях е Самуел Ханеман, бащата на хомеопатията.
Идеята за хомеопатичните лекарства е изградена върху принципа на подобието т.е. “Подобното се лекува с подобно.” Буквално преведено “хомеопатия” означава “подобна болест”.
Хомеопатичните лекарства съдържат в себе си енергия, параметрите на която остават непознати за човечеството. Подобно на понятието “психична енергия” в психоанализата, “хомеопатична енергия”, си остава работно понятие, което няма нищо общо с разбирането ни за физическа енергия. За сега!
Хомеопатичните лекарства се получават само от природни източници: минерали, растителни и животински продукти, факт, който показва, че природните източници притежават особен вид енергия, която условно наричаме хомеопатична. В подкрепа на тази идея е и наблюдението на хомеопатията е, че от синтетичните химични субстанции не се получават ефективни хомеопатични лекарства.
Получаването на хомеопатичните лекарства преминава през две основни фази: идейна и производствена.
При Ханеман и неговите сътрудници идейната фаза се е състояла в слаедното – поемане, дни наред, на субтоксични дози лекарство от природен произход (например тинктура от хининови кори) и старателно описване на субективните усещания от интоксикацията. Ханеман е разсъждавал приблизително така: “Ако в токсични дози, хининът предизвиква световъртеж, то когато от него се направи хомеопатично лекарство, последното ще действа срещу световъртежа въобще, независимо от причината която го е предизвикала.“ Това е принципа на подобието. С това приключва идейната фаза.
Производствената фаза преминава през две задължителни процедури:
1. Разреждане: Ако вземем 1 мл. от тинктурата „майка“ и го смесим с 99 мл двойно дестилирана, апирогенна вода, ще получим разреждане 1CH (едно центизмално разреждане). центизмални (CH) – 1:100 (най често-употребявани), децимални (DH) – 1:10 и т.н. Например: 2 СН, означава разреждане 1:10000, 3 CH – 1:1000000, а 9 CH – 1:1000000000000000000. И т.н. В хомеопатията, най-често използваните разреждания са от 5 СН до 30 СН.
2. Потенциране: След всяко разреждане, съдът с разтвора се раздрусва, удряйки дъното му върху подложка 30 – 40 пъти (Ханеман е използвал някоя дебела книга)
Хомеопатията повлиява както соматичните, така и психичните функции. Тази позиция в хомеопатията изглежда оправдана, защото, психиката е биологиен продукт на мозъка, a психосоматичните заболявания доказват, че психиката и тялото взаимно си влияят и са неделими части от едно биологично цяло.
Две лични наблюдения:
1. На фона на хомеопатичните лекарства, психоаналитичната работа с пациенти протича по-лесно. Те по-лесно си припомнят миналото и несъзнаваните съпротиви срещу психотерапията са по слаби. Психотерапевтите разбират за какво става въпрос.
2. Една моя пациентка, млада жена на 30 г.,беше обсебена от идеята, че в нея е лудо влюбен екстрасенс, с когото я запознала нейна приятелка преди 7-8 години. Тя беше убедена, че отвреме навреме, чува неговия глас, който я вика при него, за да заживеят заедно. След няколко такива отзовавания на неговите “покани”, попада в Психиатрична клиника с диагноза “Параноидна изофрения, халюцинаторно – параноиден синдром”. Оттогава, жената беше преживяла няколко пристъпа, все на същата тема, завършващи винаги с хоспитализация в различни психиатрични клиники. След последната хоспитализация, вече стабилизирана, се поддържаше с Fluanxol-depot. По методиката на Питър Чапел, определих хомеопатичния й модел: “Hyoscyamus”. Изписах й Hyoscyamus – 15 CH “Boiron”, сутрин по 5 гранули под езика. На третия ден, моята пациентка, дойде в кабинета ми, видимо много развълнувана и ми съобщи, че гуруто я вика отново и тя отива при него. Тя замина още същия ден, пропътува с автобус около 500 км, но вместо да заживее със своя гуру, заживя в психиатрията с поредния си пристъп. Бях потресен. Споделих това с един уважаван от мен швейцарски колега, психодинамично ориентиран психиатър. Неговото мнение бе, че не е възможно хомеопатично лекарство да предизвика шизофренен пристъп. Според него, вземането на хомеопатичното средство и началото на психотичния пристъп е било просто съвпадение. В хомеопатичната практика, обаче, много наблюдения показват, че правилно определеното хомеопатично лекарство може, в началото на лечението, да влоши клиничните симптоми. Според мен този случай провокира поне една тема за размисъл:
“Може ли хомеопатията да влияе върху психодинамичните механизми на шизофренния процес?”
А сега,
Еднa хипотеза за „ЕНДОГЕННА ХОМЕОПАТИЯ“.
Тя произтича от следното разсъждение:
„Не може природата да е пропуснала да вгради в живите организми една толкова ефективна система, каквато е хомеопатичната регулация.“
В подкрепа на тази хипотеза са следните факти:
• наличие на жизнено важни микроелементи с регулаторни функции в човешкия и другите живи организми.. Техните концентрации в мястото на действие са от хомеопатичен порядък
• медиатор-рецепторните взаимодействия в централната нервна система, както и хормон – рецепторните взаимодействия в човешкия организми, протичат при концентрации на медиатора или хормона 1×10-9M до 1х10-12М. Това на практика са хомеопатични разреждания. Следователно, можем да разглеждаме тялото като един потенциален резервоар за хомеопатични лекарства.
Какво би станало, ако тези хомеопатични концентрации се потенцират чрез раздрусване на тялото.“
Без да го осъзнава биологично, откривател на тази процедура е руския авиоконструктор академик Микулин. След получен инфаркт на 60 годишна възраст, на него му хрумва идеята, всеки ден да друса на пети тялото си по 30 – 40 пъти в серия, няколко пъти дневно. Академик Микулин прилагал това раздрусване в продължение на повече от 20 години. Резултатите били поразителни. На 80 години той изглеждал по-млад отколкото на 60-те си години след прекарания инфаркт. Академик Микулин предполагал, че при раздрусването, от клетките на организма се изтръскват натрупаните в тях метаболитни токсини или „шлаки“, както ги наричаше той. Това обяснение може да изглежда логично от гледна точка на механиката, но не звучи биологично. Ако хипотезата за ендогенна хомеопатична система е вярна, това раздрусване повече прилича на хомеопатично потенциране. Може да се окаже, че акдемик Микулин е откил един универсален лечебен и профилактичен хомеопатичен метод, при който подходящото хомеопатично лекарство, намиращо се в живия организъм се потенцира.

Драги ми читателю, дори да гледаш скептично на тези разсъждения, нищо не пречи да опиташ: В продължение на 6 до 12 месеца, без да променяш начина си на живот, всяка сутрин, чрез 30 – 40 раздрусвания на тялото на пети, да активираш вътрешната си хомеопатична система. Ако не помага, поне с нищо няма да навреди.

Библиография
1. Bowman WC, Rand MJ. Textbook of Pharmacology. 2nd ed. St. Louis: Blackwell Scientific Publications; 1980.
2. Peter Chappell, Emotional Healing with Homeopathy, 1994, Element Books Ltd, Shaftsbury, Dorset
3. Edward C. Whitmont M.D., The Alchemy of Healing: Psyche and Soma, 1993, Nord Atlantic Books Berkeley, California.